И тази сутрин, като много други
Фамчето с надежда се събуди...
Но прокрадна се мисъл критична
“К’ва надежда, бейби, пак си безпарична!”
И още заранта дотежа ми на душата..
Тежко олово наля се в краката...
Е’баси..аман вече от мисли такива.
И без пари мога да съм щастлива...
Ето, знаех си..имам Вариант- спасение
на Златето ще направя неустоимо предложение...
По- ранко да сметне парички за мене
Инак като просяк пред врата и ще дремя
Тук се кютвам пред човешките ресурси
И почвам да бърша крокодилски сълзи
Ето...пак лошият ми късмет
През ден през два и му идва ред
За хората:Вдъхновения, наследства и любови
За мен: самота, финансови задължения и глоби
Но стига черни мисли в този слънчев ден
Златенцето си ме обичка , а’ко съм серсем
И хоп- троп заплатката ми изчисли...
Вярно- чужди, вярно- малко, но все пак някакви пари...
:) В опит за подкуп на служителка от Човешки ресурси :) щот си изпросих заплатката по- рано...Тежки такива, моменти..трудно се отронва думичката "моля".
