Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2009 20:56 - Малките тигър4ета....
Автор: fam Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1693 Коментари: 0 Гласове:
4




Гостувам у майка си. Пристигнах сутринта много рано. Търсих прохладнaта 4аст на деня за да не се подлагам на неприятни пътувания през обедните 4асове. Пред входа на блока ме посрещна едно малко, симпати4но, сиво тигър4е. Много слаби4ко, о4евидно живее от милостта и подаянието на хората, които в последно време по обективни при4ини не са от най- щедрите. Оба4е това малко котенце опулило о4и и се зака4а. Неустоими са ми. Малките животинки, вклюително и 4овешките наследници докато са малки са ми голяма при4ина да харесвам и да се усмихвам в определен ден. Естесвено спрях се и му засвидетелствах внимание, а то още не усетило ласката ми и запо4ва напевно да мърка. Нали знаете, какви  подкупни танци заиграват..галкат се ту в ръката ти, ту в крака, лягат по гръ4е само и само да те задържат там до тях. Заповам да се смея с глас на тънките му номера. Колко е  малко, а ве4е изу4ило техниката да те държи на максимум една ръка разстояние. Готово е да пръсне  цялата си крехка сили4ка в умилквания и подскоци, които да му донесат нищо пове4е от поредната ласка. СТрахотно. усещам как облекение се настани в душата ми. Отиде си главоболието от тежките разговори и 4ерните мисли за отдалееността на "близките" хора. Да, всеки си носи кръста, но една такава среща някак си маги4но отнема от тежестта на моя. И така радваща се на минитъгър4ето забелязвам как измежду едни стоварени дърва се прокрадва една лапи4ка. После още една. Носле, о4и, уши и скок. В цялтата си прелест се тропна и другото такова миньон4е. Между 4етирикраките усмивкораздаващи  де4ковци нямаше о4евидна прилика. Едното  раирано като голям побратим на котките, другото в  модната за този сезон петниста окраска. Едното бяло с жълто, другото в тъмните нюанси на нощта, но големината им подсказва, 4е са от едно котило. Пръстъпва плахо, но естествено  не може да устои на моя 4ар и след секунди се присъединява към първото пъргаво топ4енце. С мъка решавам,  4е е време да влизам, но ве4е в главата ми  готова ре4 за вербуване на майка ми да пребере поне единия сладур. Пък съгласи ли се за едното смятайте, 4е ги взема и двете. Оба4е...отговора беше НЕ!. След като преди време котката и по4ина след 15 години съжителстване, тя каза, е не иска да боледува пак. Сърдих се, мрънках, молих, ходатайствах- не, не и НЕ!. Криво ми стана, но не мога да и налагам правила в собствената и къща. Намреих си повод да изляза до магазина. Напзарувах разни неща за нея, но по- важното беше, 4е взех храна на котетата. То това беше и при4ината да се роди желание за раншно посещение на супера. И тези двамта вагабонти как с ерадваха...няма такава искрена радост и гладни преглъщаха всяко залъ4е от кренвирша. Толкова малки, толкова слаби, толкова безпомощни, оба4е хапнало едно малко пар4енце и хъска да не го доближава никой. Глуп4о. там съм само аз и брат4ето или сестри4ката му (не знам ) и то не спира да ръмжи и гледа проверяващо наляво и надясно. ПОне със сигурност няма да са гладни пове4е. Защото аз си я познавам майка ми...знам, 4е ще ги храни като си тръгна...най- малкото ще се 4увства виновна след настояването ми да ги прибере. "Когато няма риба и рака е риба":) е казал народа..та все пак намерих ъгъл4е, от което нещата да изглеждат по- малко гадни4ки.
По- малко гадни4ки до 17.30
Излизам от вкъщи за пореден път през деня и 3 деца се запътили към ве4е познатото ми скривалище между дърветата. 4увам следното:
- Умрели са бе. Нали преди малко минах и ги видях и двете са умрели...
Зашумя ми в главата. не може да става дума за друго. Няма как такова съвпадения..мястото, бройката..децата целеустремени да видят. Нищо не 4увах пове4е само дето не изприпках до там и ...защо ли?!...за да видя двете малки жизнерадостни котенца от сутринта проснати и неестествено неподвижни, подпрели с глави4ки земята.  Малкото и изнемощяло гласе на Надеждата се обади плахо в главата ми "Деца, нищо не разбират, те са заспали на слънцето", но не..приближаването ми само ми позволи да разграни4а тъмното петно под бузката на бялото пух4е, 4е е кръв. Видях 4ервени  следи и малко в страни от тях. незнам дали си въобразявах, но по шията на едното все още имаше ома4кана козинка като от душене. Вси4ко ми се обърна. Намразих целия този миг. цялото това нещастно съществуване на нас хората. Да, знам, 4е има много бездомни животни, но това ли е на4ина? Освен това съм сигурна, 4е това не е дело на някоя организация, грижеща се за безстопанствените животни..пък и те нали трябва да ги държат някъде за известно време..Разплаках се. Засрамих се от децата, те водени само от любопитството си, аз от от4аянието, от гнева и безпомощния водопад от о4ите ми. Не мога да си обясня как  такива хора дишат, ходят на работа и се забавляват. В следващия момент бодната от 4увство за вина..може би  храната име сторила нещо..не знам. може би защото не са яли...ужасно се проклинах в този момент. "Пътя към ада е осеян с добри намерения" кънти в изпразнената ми глава.. всъщност и сега пишейки това и превъртайки вси4ко отново,..аз все още незнам какво е при4инило  смъртта им, не 4е има някакво зна4ение..всъщнсот има. Просто ми прили4аха на удушени. И капките кръв и измаканата козина. И това, което не ми дава мира сега е, как някой хваща това малко, крехко вратле и отнема последното дихание на животин4ето. В този момент мразя света. мразя малките, невъзпитани, брутални 4овешки същества, които понякога са в малки телца, но понякога годините са минали, но те не са порастнали никак дори. Само са оставили злобата, неудовлетворенността и садизма да обрим4ат душите им.  Варвари. Това само ние хората- най-интелигентните, най-умните същества на планетата, най- креативните, развити....и тн..най- висшите същества..само ние сме способни на това. Какво ви става бе хора?? Къде ви е ума? Къде са ви жалките останки от сърца??Къде, по дяволите, си мислите,  4е сте вие???



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 172125
Постинги: 60
Коментари: 64
Гласове: 788
Архив