(Нещо от преди няколко години, Поздрав за владетеля на бедното ми разпокъсано сърце..от тогава много вода изтече....много неща се промениха, но някои си останаха същите :).Най- веротно за добро)
Мъдростта едва ли е в една отделна книга, едва ли е дори във всички книги взети заедно. Всъщност мисля си, че мъдростта е способността на човек да вижда, да усеща, да разсъждава, да прокарва пътеки, да намира причини....мъдростта е навсякъде и също така е никъде. Въпрос на възприятия?! На сърце!? На интелект?! Вече се чудя дали е изобщо присъща на човека..май само природата и всичко недокоснато, неовладяно, неразровичкано от съвременния представител на.....на какво?? Ние дори не сме наясно от къде сме се пръкнали..обаче всеки си мисли, че знае къде отива!
Не знам дали мъдростта има допирни точки с щастието. Не знам дали се познават, дали са роднини, дали зависят едно от друго, дали се допълват, не знам дали изобщо е нужно да знам това, но може би хората някак си преекспонират хита „ЩАСТИЕ”.
Мислейки за щастието, говорейки за него, търсейки го, намирайки си причини да СА или да не СА щастливи изобщо щастието си се превърна в нещо модно, почти тенденциозно и така глупаво навлечено и обвито в суета щастието става все по- недостижимо..защото то не е извън човека, а вътре в него (това е неофициално твърдение на нашия отбор). Заети във всякакви дейности да провокираме щастието ние всъщност забравяме да живеем и да бъдем щастливи. Може би и за това нямаме време?! Дали би се променило всичко ако денонощието стане 32 часа и 23 минути например??
Не знам защо пиша това. Исках да отразя празника ви по- различно, пък то като есе се получи. :) Честит имен ден! Да ти пожелая хубав, весел, страхотен празник, усмихнат, сред приятели, които да те карат да се чувстваш значим, обичан и ЩАСТЛИВ и от там тръгна всичко...което четохте до сега.
ПП: Е, ще се успокоявам с т’ва, че едва ли си получавал (или някой от вас) по- странно поздравление за имения си ден. :) Странното не е задължително лошо, НАЛИИИИИJ . Пък определно не мисля, че обикновените, рутинните, клиширани думички са тези които заслужавате..не, че обичаме да отсъждаме кой колко заслужава – хихи :)
Та за Празника, Подаръците и Приятелите, Пътешествията, Приключенията, Пейзажите, Приказките, Премиите, Премиерите, Послеписите J и Прочие Прелестни Писарски Приумици ’Почващи с П. :)
Подарявам ти нещо съвсем малко...малко като семенце, което да покълне и да се развие в теб ако искаш :) ако не искаш....(ами искаш не искаш 2 бири). Едно малко прозорче, през което можем да се докоснем до мислите на по- умни хора от нас и които си струва човек да позагуби време в това да поразгледа от време на време и ако може не само да разглежда, а и да попрочита....книжка с малко мъдрост и огромно желание да направи дните ти различни, забележителни и твои.
