Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2009 12:52 - Разговор в четвъртък
Автор: fam Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3296 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 08.10.2009 12:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Тя 8:53 ам
Доброооооооооо утро мОма англичанке, днес е 08.10. и пак е слънчево. Желая ти и слънчево настроение.

Аз 09:05 ам

О, нееееееееее

ДОБРО да е твоето утро може да не си мома, но изглеждаш прекрасно като  Мома, която е влюбена... 

Мдам, тя нашата приятелка- Любов не подбира,
н
о пък така сполучливо импровизира,
когато  сред тълпата душите събира..
или пък  несподелена през живота дриблира...

Но  няма по- голям дар за душата
на момичето, момата или жената

пепруди когато в стомаха запърхат

и жарки  мисли мозъка разбъркат.

Няма по красива картина от тази...
"Жена Любовта в душата си пази..."
И няма по-прелестна гледка

две ръце вплетени в прекрасна плетка.

И как изгрева е малко по- различен
По- драматичен, по- романтичен,
щом очите  се усмихнат на първите лъчи,
а нейде в мислите и в сърцето нежна мелодия звучи.

Е стига сантименти в този ден...
Четвъртъкът ... за работа е отреден.
И макар с литературни забежки
да
се залавяме за делата рутинни и тежки.

Тя  11:04ам
Отговора чуден
За теб явно не е бил труденJ
Разпечатох го и го ковнах с пинче на дъската-сърце,
А и съхраних го в моето досие.
Да, признавам!
Във капан от мен оплетен и за мен неясен
Днес съм птичка волна, утре – покосена,
Ту въздуха не ми достига, ту пък ми е много проветреноJ
Нещат простички и ясни, сама усложнавям
и със себе/вятърни мелнициJ!/ си се състезавам..
Днес се боря, утре се предавам...
Няма  друго чувство по-силно, по-объркващо
и неподвластно...и без бой съм победена..
И щом го срещне волята ми се разтапя като бучка лед,
И разума не следва мен, а следата ярка, страстна
и с решенията невървя напред.....
И нямам сили да отрежа пръста заболял,
защото искам да си бъде цял.
И макар несподелена,
Понякога ранена....
Нима не съм поне на половин спасена?

Аз    11:16ам
Виждам музата ми обичлива
Тази сутрин не само мен е посетила
Но хайде  няма да и издребнявам..
На теб да се посвещава и позволявам.... 

Ранена си..но раните сама раздираш
Огорчена си, но в чашата горчивина сама доливаш
По- важно е да откриеш причината каква  е..
А Не  "детенцето" ми ежедневно да се кае..

И  щом нещо непреодолимо те превлича..
Нека от делника да те отвлича,
дай му шанс ако иска и може- да те обича.
Не бива позива да се отрича....

Но се концентрирай върху твоето си отношение
Твоите стремежи, желания и поведение.
Не си пълни главата с глупави тревоги
Относно Другия какво го трови...

Живота всъщност си е лесен..
И без да сме певци  е песен..
Но всеки посвещава песен на различна тема....
Който за каквото е ГОТОВ и друга тема НЕМА.

За това помисли си хубавичко, ти момиче...
За какво готово си: да те обичат или да обичаш...
Поркуато Всички сме каскадьори и то без каски
Да  поставяме на очевидното красиви маски.

 

Тя  12:02 ам

И слънчев ли вън деня
В стих превръща мисълта
Решението просто, е трудно за една „везна”
Накланя се наляво и надясно тя



Аз    12:23ам
Поредн опит за доказване
А не за искрено показване

Обвивката са  тези оправдания

Прозират под тях различни деяния


Всъщност ти харесва да си колеблива
Харесва ти да си  жарка и игрива
Харесва ти да имаш напрежение
В това уж само  служебно отношение

Харесва ти да се самозаблуждаваш
Харесва ти тази „жажда” да утоляваш
Харесва ти дори объркания сюжет
Харесва ти както дете обича сладолед.

Но когато детето прекали-
гърло го боли със дни
Когато ти със „сладоледа” прекалиш
Започваш пред истината упорито да мижиш.

Не можеш с живота да правиш пазарлък....
Да употребяваш „ Не искам”, „ не мога” или „ Няма пък”
И  докато упорито отказваш да  си научиш урока
ще се повтаря отново и отново ситуацията жестока....

Но не тъжи..това не е желанието на света да страдаш
Така порастваш, живееш и поумняваш
Така изпитваш, научаваш и градиш...
Така че спри да противоречиш. Ще се изтощиш..

И вместо мъдростта нежно, мило и внимателно при теб да се подслони
За да те научи живота ще трябва да те нарани...
Не се сърди, не страдай, не  ридай на обидено дете не си играй
Успокой се, приемай, обичай и  ще си щастлива. Край...

Не се обиждай, отказвам повече за това да говоря, на теб ти харесва не знаеш умора
Обичаш нещата да предъвкваш да си ги  преживяваш отново
Не си готова да се промеиш...добре
Но дори така си те обичкам, дете...



ПП: Понякога имам чувството, ч ехората просто си търсят публика..търсят не друг за споделяне а за да ги слушат ... как повтарят и повтарят и повтарят...дори и аз така правя понякога за съжаление. Влизаме в един безкраен цикъл от проповтарянки с цел....не знам каква е целта, но последниците са НИЩО. Абсолютно нищо..



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nikolay4o - super
09.10.2009 11:26
neveroqtno hubav i zareden s usmivki i nai ve4e umni saveti razgovor ,de da mojeh i az taka dobre da se izrazqvam kato vas!
цитирай
2. fam - #nikolay4o
09.10.2009 15:58
...понеже четох профила ти... :) ти поне откриваш нови..може д аса пороци, но нови... в тези задълбавания не се открива нищо..съветите са глупаво нещо, клонящо към нищо... но понякога съм глупава...:) (то си се забелязва)
та...Благодаря за вниманието и отделеното време..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: fam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 172651
Постинги: 60
Коментари: 64
Гласове: 788
Архив