Това по- долу не е масово четиво, не нищо друго освен опит да си макрирам поредица от събития, които ме впечатлиха.
    Може би нещата започнаха в събота. Не, по- скоро в сряда, когато видях различните проявления на любовта.
   В сряда на път за вкъщи виждам на един висок блок светеща табела. А+Е= (сърце). Страхотно. Нямам как тази проява на ромнтика и открито заявяване пред света за нечия любов да не ме усмихне. Кретаивност, Желание да подариш, да зарадваш, да споделиш, да изкрещиш, да декларираш, да създаваш и измисляш нови и нови начини да показваш любовта....
   После беше -  Билла. Пазарувам си разни нещица- шоколад както обикновено, и измежду рафтовете с шоколадовите вафли и шоколада виждам една двойка. Момче прегърнало момиче и си гукат нежно. Чуват се откъслечни думи и се виждат озарени лица...страхотно. Това е нежността в любовта. Близостта, допира, духовното сливане, съществуването на единия в другия, част от цялата магия.
   Финала на триобраза беше на път за касите. Ориентирам се към едното своеобразно тунелче (не помня кой номер беше, но не беше последното) и от следващото едно момче премина в моето платно да си вземе нещо. Виждам кутийки, като за бонбонки орбит, но лилавки и той си взема 3 и си отива пак при неговите си покупки....аз вече стигнах лентите за поставяне на продуктите и в този момент потърсих "бонбоните" , от които той си купи и виждам, че лилавите кутийки всъщност са Дюрекс. Пак се усмихнах на себе си. Всичко свързвам с бонбонки- от една страна :), но от друга това е финалния аспект от образа на Любовта...това е илюстрация на практическото и приложение :), макар, че за някои това е единственото и лице :) но за мен тя си е триглав змей и това си е.
   И така това развесели срядата- вечерта. Имах си храна за мозъчето и така дойде събта.
   Уговорка с приятели да видя до къде е стигнал строежа на новия им дом. Докато ги чакам на спирката се оказва, че те имат проблем с колата и ще се забавят с около 20 мин. Решавам да почета нещо. Спомням си как преди на тази спирка продаваха книги на старо. "Може би една хубава книжка да разлистя...." И докато разни мисли все в този дух се тълпят в главицата ми оглеждам телеграфно всички присъстващи на спирката. "Нищо. Нищо. Нищо. Не е интересно.Не..нем.ъ-къ, тцъ. Нищо!"..и тогава го съзрях: излъчващ невероятно спокойствие и хармония. Сякаш нищо на света не може да наруши равновесното му положение. Светла коса, бяла кожа, глезен положен върху коляното и леко потрепващ  крак обут  в маратонка. Светли дрехи и поглед зареян в пространството. Не знам дали заради слънцето или си имам вече и халюцинации, но сякаш около него  беше по- светло. Погледах го известно време.
   Отчетох детайлите в ума си: слаб, висок, дълги пръсти прегърнали глезена, изправен гръб, нормален врат, прав нос, не особено изразена брадичка, чуплива коса, бежови дънки, в тон с тях маратонки и подметките бяха бяло и беж, няма слънчеви очила, не носи нищо в ръцете си..всичко е нормално и в същото време-  не точно... Почувствах се одухотвоена и спокойна.Преместих поглед в страни, но се върнах бързо- бързо пак на впечатляващата, хармонична фигура. Приятно ми е когато срещам такива хора. Не, че се случва често, но ето, че в този конкретен случай откривам, че ми е приятно. :)
   Отидох да си взема книжка. Нямаше. Насочих се към списанията. Не знам точно какво да си взема. Не чета вестници, не гледам телевизия, списания също не ме вълнуват... но  си харесвам едно "ТЯ", може би като контрапункт на предиминутното Той. И така въоръжена с положителност и спиание се позиционирах на същото място като преди малко. Потърсих го с поглед и очакване. Нямаше го. Леко разочарование, но набързо  сканирах района. "Няма го...сега наляво, надясно...."Спокойно! Само беше станал и беше дошъл в моя край  на спирката. не е заради мен разбира се. :) върнах се да потърся причината. Една баба се беше настанила на седалката до него и окупирала и неговото място с чанта. Ясно. Супер. Усмихнах се. Всикчо беше  идеално. Изправих се, разгърнах списанието и блажено зачетох. След няколко минутки с периферията си видях как се отправи към приближаващия се автобус, качи се и замина...малко пусто и същевременно приятно от нещо цялостно..
   Моите хора дойдоха и тръгнахме.
    Къщата става много добре, но работата в общи линии им предстои.
   Ще пием кафе в книжарницата на МОЛа. На ескалатора сме само ние и пред нас на около 10 стъпала гледка: Бащата облечен в един ярко червен анцунг се кара на детето си, което е на около 7-8 години. Детето облечено в син екип (такъв като на футболистите: дълги чорапи, шорти, тениска). Навело глава и онзи продължава да му намила Вечното дерби: Левски - ЦСКА. Само изчака да стигне края на полувремето  (подвижните стълби) и "Левски" хукна, а ЦСКА-то с пълно гърло крещи за подчинение....:) нищо ново, сблъсъка продължава.
   За първи път хапвам в Макдоналдс. Гледка: Той и Тя. Той  е чернокож, с антрацитено черна кожа и коса. С черна риза (или много тъмна) Тя е с бяла кожа, руса и със светла горна дреха. Седят до прозореца. Силната светлина още повече откроява фигурите им и засилва контраста. От книжарницата си взех книжки с приказки- Братя Грим и Х. К. Андерсен.
   На тръгване от един магазин излизат 2 приятелки. Едната с червена коса и черни дрехи, другата с черна коса и бели дрехи. Маркирам: "- Ей,тези двете там заедно са като вечната класика: червено, бяло и черно". и се обръщам в другата посока и добавям.."- ...също като  онази голяма торбичка там."   Защото  една жена носеше торбичка с червен голям надпис върху фон от бели и черни квадратчета като шахматна дъска. :) Бяло, червено и черно...и когато разказвам на една приятелка за случката, тя в този момент разглеждаше списанието, което си бях купила, но така и не се запознах с цялото му съдържание, тя казва...."Виж, тъкмо отгръщам и статията е: Класиката в червено, бяло и черно"....така съботата ми беше сияйна, одухотворена и червено- бяло- черна....
   И след всичките тези малки нещица в неделя сутринта виждам приятел, който последно бях виждала преди 7-8 години. Съвсем неочаквано, но толкова приятно е когато книгите са си на лавицата, където им е мястото.
Обичам си приятелите и  света ми с тях е точното място, на което искам да бъда. Благодаря! Всичко е просто перфектно. Благодаря!

Усмихна ме.......отново.........Благодаря !