Лапландия, ранен следобед. Дядо Коледа просто е полудял! В брадата му се е залепила дъвка, джуджетата се мотаят с подаръците и нервно се препъват в краката му. Снежанка е в мензис и кисела като носорог, заобиколен от снимачен екип. Гълфстрийма се затоплил и няма сняг, лосовете се разгонили и постоянно оплитат такъмите на шейната  и изобщо…Абе с две думи - добрият старец закъснява фатално за  раздаването на подаръци на добричките дечица. И точно в този момент, едно розовогъзесто и руменобузесто ангелче, досущ като онези пухкави лятщи гъзчета, дето ги рисуват Рубенс и Рафаел, се втурва насреща му ентусиазирано крещи:

-       Дядо Коледа, дядо Коледа! А тази елхичка, къде да я сложим, а?!? А? А?! Къде да я сложим тази елхичка?! А? А?! Тази елхичка къде да я….

Оттогава датира обичаят на върха на елхичките да се забучват малки ангeлчeта...


ПП: не знам кой е автора, но му благодаря..весело е.