:) мдаа.. не ми се беше случвало сигурно от малка. Когато баба и дядо ми разказваха за дядо Мраз и как носи подаръци на децата...И в навечерието на Новата година дядо излизаше вън и ми звънкаше на звънеца  след като ми е оставил  подаръка под елхата или леля ми...все някой от семесйтвото, но грижливо поддържащи вярата на малкото момиченце, че добрия, беловлас старец съществува. И аз примирах от щастие и от радост...защото и тази година съм в списъка с добрите деца и писмото ми е стигнало до тях и получавам освен желания подарък и няколко бонуса. Наивно вярвах в дядо Мраз до сравнително голяма възраст, особено сравнено с днешните деца. ЗАщото днес на тях всичко им се изяснява още доста рано....но на мен- не :) И сега като се сещам за това....не ми е криво или смешно..хубаво ми е. Дете в 3ти клас спори с другите, че дядо ти Мраз носи подаръци и той именно отчита добрите и лошите постъпки на децата.. Е после разбрах, че всъщнсот както  във всеки от нас има по едно дете...има и по един белобрад старец, който  обича д аподарява подаръци...и не винаги и не само на Коледа :) но....
ПОвода да си спомня емоциите по  зимните празници е вързалката ми днес.  Само дето  я нямаше радостта....повярвах аз като  хлапе на чужди думи и дори изпитах нечовешко притеснение  за да установя в последстие, че това  е било целта :). Не, не нищо лошо...само  че почти бях готова да изневеря на един от основните принципи..ахаааа на крачка бях, на ей толкова малко ( посочвам върха на проказалеца). Защото лека вина ме бодна :) то ясно, че не е възможно целия свят да греши аз да съм вечно и за всичко права..та си казах...е може би  е време да променя нещо в установената машина на моите принципи..стара колкото света :) или поне колкото моя свят.  Очакването е голяма лепка. Без значение дали очакването е  за нещо положително или не..напрежението просто се впива под лъжичката и там седи и не мърда. Само леко от време на време подхранвано от мисли и въображение мромърмори нещо и се увие около стомаха ти  и всичко става на въже...докато премине поредния спазъм...може би на страх....че няма да си достатчно добър, достатъчно талантлив, достатъчно красноречив, достатъчно търпелив, достатъчно умен, достатъчно забавен...достатъчен. За кого???
  Страшно е, когато  се възприемаме през очите на околните...само и единствено..каква е гаранцията, че няма да попаднем в странно общество като  огледалната зала в " Дома на смеха и сатирата" в Габрово? на всякъде криви огледала имащи единствено цел да те направят смешен....къде са моите очи?? Нали си ги имам 2. Нали виждам....а пропускам най- важното..отново...Очаквах....не знам какво...(нещо неприятно, неясно, глухо, неприятно граничещо с лошо) Въпреки, че облекчението, което изпитах после беше...компенсиращо :) зареждащо и доста живително..и вместо гняв или яд само благодарност...за търпението на природата с различните, с хората, които не са точно като другите...не са по- добри или по- лоши...просто  инакви... Еми..такива сме си......хммм време е за сън. Лека нощ, Вързалко! :)